Пет истории на журналистката Антоанета Николова
Антоанета Николова е дългогодишен журналист. Завършила е връзки в Италия и остава да живее там. Но е работила като сътрудник за " Дойче веле " от Ню Йорк, както и за български медии. Предава от Брюксел първо за bTV, а след това и за Нова тв. С последната се раздели след отразяване на аудиенция на основния прокурор Иван Гешев в Европейския парламент. Случайно или не, по-късно малкия екран не възобнови уговорките си с нея. Сега Николова е на свободна процедура и написа от Рим за българското издание на европейската мрежа EURACTIV.
Отразявала е и войни, и катаклизми, и блестящи събития. Говори със пристрастеност за публицистиката и споделя, че би повторила още веднъж всичко, през което е предходна. Освен 11 септември. Той я заварва тъкмо в Ню Йорк.
Как се описват истории
В йезуитския университет в Рим, където учех публицистика, преподавателят ни даде задача - да предадем история, която целия свят знае - измяната на Юда, процесът против Исус Христос, разпъването му на кръста. " Хайде в този момент тази история да я напишете като все едно сте сътрудник на разнообразни медии ", сподели. Ако си сътрудник от империята, ще разкажеш по какъв начин е имало безредици, само че владетелят се е намесил против самозванеца и е наложил ред. Не си излъгал, даваш гледната точка на империята. Друга ще е гледната точка, в случай че си кореспондентът на фарисеите. Или в случай че си делегат на почитателите на Христос.
За мен беше доста базов урок. Да, справедлив си, само че постоянно пригаждаш историите към публиката си, колкото и да си повсеместен.
11 септември в Ню Йорк - като по Орсън Уелс
На 11 септември 2001 година се оказах в Ню Йорк, прясна репортерка за " Дойче веле ". Мечтата ми беше да отида да кореспондентствам там. На 11 септември имах изявление в ООН с Филип Димитров, който беше представител на страната ни в организацията и дипломат във Вашингтон. Спомням си, че както правехме изявлението, телефонът ми стартира да звъни на пожар. Питаха ме по какъв начин съм, добре ли съм. Тогава включихме тв приемника и видяхме по какъв начин самолетите удрят кулите, буквално как става онлайн. Не можех да допускам. Мислех си, че пребивавам в сцена на Орсън Уелс (Радиопиесата на Орсън Уелс " Война на световете " през 1938 година основава илюзията, че марсианци атакуват Земята и че това се предава онлайн по радиото, бел. ред.).
Тогава по телефона ми проби някой от българско радио. Поиска да ме включи онлайн, с цел да опиша. А аз бях в горната част на Манхатън, там още всичко беше умерено. Отивам и поглеждам през прозореца, долу хората си правеха джогинга. Не знаеш какво да разкажеш. Така беше още няколко часа. Хората си седяха в заведенията и не го усещаха. Усетиха го чак на другия ден, все едно падна морална бомба над всички.
И до през днешния ден не обичам да виждам филми за 11 септември, не съм подготвена да го погледна като фен. Когато си бил на място, някой като седне да ти развива тайни теории, по какъв начин надали не сами са си си го създали американците, това ме вбесява. Няма естествена страна, която да си аргументи това. Като човек, който го видях, до през днешния ден нямам сили да го погледна по-хладнокръвно и да чувам тайни теории. Може и да бъркам.
Там на място наблюдавах ден по ден по какъв начин се промени настройката на всички хора в близост.
Останах към 2 години в Съединени американски щати, може би към година Ню Йорк беше по този начин, както несъмнено е в този момент, когато е затворен поради пандемията. Беше огромно тестване за всички.
Как научих смисъла на цветовете на бурките
Бях в Афганистан, част от група от петима публицисти - двама италиански сътрудници, един канадец и още един журналист от България. Военните ни развеждаха по всички страни, гледахме акции по инспекции и по какъв начин се строи народна власт. След 2-3 седмици канадецът и италианецът казаха: " Дайте да не ни водят за носа военните, да се опитаме да влезем в действителността сами ". Военното американско командване се съгласи. В тоя миг бяхме в Кандахар, рисково място. Трябваше да наемем локален човек, който да ни разноски. Мъжете ги накараха да си пуснат бради. Бях единствена жена, дадоха ми бурка. Видях какъв брой е неприятно, има и психически детайл. Тя по този начин те стяга горе над мрежичката на челото, че волю-неволю, гледаш през тази мрежичка с наведена глава. Жените, горките, са обработени с това малко прозорче, да не могат да изправят глава.
Тръгваме с наетата кола, в един миг започнаха да ни стопират, водачът стана нервозен. А преди този момент радостно ни разказваше, че това е пътят на самоубийците в Кандахар, тъй като постоянно правели камикадзе атентати. Което напълно ни събра очите, започнахме да се питаме къде сме тръгнали.
При следващата инспекция водачът се обърна към мен и се развика: " Защо си със зелена бурка, по какъв начин можаха да ти дадат зелена бурка! ". Не знам, споделям, такава имаше.
После разбрах, че розова бурка носят девойките, " естествените " дами са със светлосиня, а зелена обличат дамите, които са имали повече от един мъж. Не че това е неприятно в Западния свят. Но там не е добре да си със зелена бурка. Макар че с каквато и бурка да си, не може да ги излъжеш, някак си си проличава, че не си от мястото. Беше доста с напрежение. След нашия злощастен опит из Кандахар пристигнахме в канадската база. Един от сътрудниците пропуши.
Извън това ми беше доста любопитно да видя разликите в базите. Американските бяха огромна забава - боулинг, пъбове. Канадците бяха най-стегнати, британците – остаряла империя, всичко проведено, без непотребен разкош и лигавщини.
До Ливан с кораба на Червения кръст
Бях в Бейрут, когато преди десетина години имаше боен спор с Израел. Пак по този начин - да пробием непременно, с един другар, мой сътрудник оператор италианец, се договорихме с Червения кръст да се качим на първия транспортен съд, който да занесе помощи. Тръгнахме от Кипър, единственото място, откъдето можехме да влезем в Ливан като публицисти. Имаше много напрежение по вода, до момента в който пътувахме през нощта. Когато пристигнахме в Бейрут, ни споделиха, че не можем да продължим с тях. Имах контактите на един човек, който е помагал на други западни публицисти. И толкоз. Беше много ужасно. В последна сметка се смилиха от Червения кръст и ни качиха назад на кораба, само че безусловно незаконно, на наш риск.
Трябваше да отидем в долната част на Ливан, където беше най-кървавата акция съгласно международните медии и израелците са помели всичко. Отидохме в един доста нереален град. Но видяхме, че в действителност това, което беше разрушено, бяха две къщи и един гараж, а не цяло село. Видях какъв брой е елементарно да нагласиш действителността за тези, които имаха интерес да предадат тази история като кървава драма. Как бяха обработени и безусловно професионално се представяха пред камера. Единият локален човек услужливо сподели - искаш ли да донеса едни играчки да хвърлим в близост и да ги покажем.
Там научих урока – до момента в който не го видиш с очите си, всяка история я гледаш и по различен метод. В нашата специалност до последно се питаш кой има интерес по този начин да ми го опише.
Братовчедът на Сакскобургготски
Имаше огромен скандал, когато Симеон Сакскобургготски беше министър председател, арестуваха първия му братовчед Виктор Емануил Савойски в Италия. Излязоха телефонни диалози, които касаеха директно Сакскобургготски и негови доближени министри. (През 2006 година италианската прокуратура разгласи, че Савойският принц и предприемачът Пиерпаоло Черани са дали обещание на Сакскобургготски пари и други облаги, с цел да завоюват търгове в България, свързани с лечебни заведения и телефонни услуги. Черани бил финансирал и акцията на Национална движение „Симеон Втори" за предишните избори. Сакскобургготски е в листата на италианската прокуратура с 24 разследвани за подкупи, фалшификации и употреба на проститутки, бел. ред.)
Италианските медии започнаха да пускат част от записаните диалози на Виктор Емануил. Някъде се загатна България. Тях обаче не ги интересува България. Тогава работех за bTV. Дежурен продуцент беше Дарина Сарелска. Като се има поради, че българските медии са доста стиснати, все няма пари. А тя ми сподели - ти за какво не отидеш до Потенца. Голям риск пое Дарина. Отидохме с оператор с кола, много надалеч е на юг в Италия. Вече всички хотели бяха непокътнати, забутахме се в някакъв мотел. Седнахме да изпием по кафе. И там разпознах на прилежащата маса сътрудник, публицистите си личим някак. Той се оказа от вестник " Стампа ". Разпитах го има ли контакти с прокурорите, какво знае за българската страна. Той сподели – в случай че имате компютър, ще ви дам диск. И ни даде цялото дело, над 2000 страници! Пуснахме основни думи и единствено като видяхме какво излиза за българската част, незабавно се обадих в малкия екран да желая изключително включване. Само ние ги имахме документите, които ги нямаше даже българската страна. Властите трябваше да почакат много месеци поради процедурите. Тогава работех добре с един български дипломат в Италия и индивидът ме помоли, съгласувах го с медията и им пуснахме документите. За държавното управление тогава това беше много огромна бомба.
Отразявала е и войни, и катаклизми, и блестящи събития. Говори със пристрастеност за публицистиката и споделя, че би повторила още веднъж всичко, през което е предходна. Освен 11 септември. Той я заварва тъкмо в Ню Йорк.
Как се описват истории
В йезуитския университет в Рим, където учех публицистика, преподавателят ни даде задача - да предадем история, която целия свят знае - измяната на Юда, процесът против Исус Христос, разпъването му на кръста. " Хайде в този момент тази история да я напишете като все едно сте сътрудник на разнообразни медии ", сподели. Ако си сътрудник от империята, ще разкажеш по какъв начин е имало безредици, само че владетелят се е намесил против самозванеца и е наложил ред. Не си излъгал, даваш гледната точка на империята. Друга ще е гледната точка, в случай че си кореспондентът на фарисеите. Или в случай че си делегат на почитателите на Христос.
За мен беше доста базов урок. Да, справедлив си, само че постоянно пригаждаш историите към публиката си, колкото и да си повсеместен.
11 септември в Ню Йорк - като по Орсън Уелс
На 11 септември 2001 година се оказах в Ню Йорк, прясна репортерка за " Дойче веле ". Мечтата ми беше да отида да кореспондентствам там. На 11 септември имах изявление в ООН с Филип Димитров, който беше представител на страната ни в организацията и дипломат във Вашингтон. Спомням си, че както правехме изявлението, телефонът ми стартира да звъни на пожар. Питаха ме по какъв начин съм, добре ли съм. Тогава включихме тв приемника и видяхме по какъв начин самолетите удрят кулите, буквално как става онлайн. Не можех да допускам. Мислех си, че пребивавам в сцена на Орсън Уелс (Радиопиесата на Орсън Уелс " Война на световете " през 1938 година основава илюзията, че марсианци атакуват Земята и че това се предава онлайн по радиото, бел. ред.).
Тогава по телефона ми проби някой от българско радио. Поиска да ме включи онлайн, с цел да опиша. А аз бях в горната част на Манхатън, там още всичко беше умерено. Отивам и поглеждам през прозореца, долу хората си правеха джогинга. Не знаеш какво да разкажеш. Така беше още няколко часа. Хората си седяха в заведенията и не го усещаха. Усетиха го чак на другия ден, все едно падна морална бомба над всички.
И до през днешния ден не обичам да виждам филми за 11 септември, не съм подготвена да го погледна като фен. Когато си бил на място, някой като седне да ти развива тайни теории, по какъв начин надали не сами са си си го създали американците, това ме вбесява. Няма естествена страна, която да си аргументи това. Като човек, който го видях, до през днешния ден нямам сили да го погледна по-хладнокръвно и да чувам тайни теории. Може и да бъркам.
Там на място наблюдавах ден по ден по какъв начин се промени настройката на всички хора в близост.
Останах към 2 години в Съединени американски щати, може би към година Ню Йорк беше по този начин, както несъмнено е в този момент, когато е затворен поради пандемията. Беше огромно тестване за всички.
Как научих смисъла на цветовете на бурките
Бях в Афганистан, част от група от петима публицисти - двама италиански сътрудници, един канадец и още един журналист от България. Военните ни развеждаха по всички страни, гледахме акции по инспекции и по какъв начин се строи народна власт. След 2-3 седмици канадецът и италианецът казаха: " Дайте да не ни водят за носа военните, да се опитаме да влезем в действителността сами ". Военното американско командване се съгласи. В тоя миг бяхме в Кандахар, рисково място. Трябваше да наемем локален човек, който да ни разноски. Мъжете ги накараха да си пуснат бради. Бях единствена жена, дадоха ми бурка. Видях какъв брой е неприятно, има и психически детайл. Тя по този начин те стяга горе над мрежичката на челото, че волю-неволю, гледаш през тази мрежичка с наведена глава. Жените, горките, са обработени с това малко прозорче, да не могат да изправят глава.
Тръгваме с наетата кола, в един миг започнаха да ни стопират, водачът стана нервозен. А преди този момент радостно ни разказваше, че това е пътят на самоубийците в Кандахар, тъй като постоянно правели камикадзе атентати. Което напълно ни събра очите, започнахме да се питаме къде сме тръгнали.
При следващата инспекция водачът се обърна към мен и се развика: " Защо си със зелена бурка, по какъв начин можаха да ти дадат зелена бурка! ". Не знам, споделям, такава имаше.
После разбрах, че розова бурка носят девойките, " естествените " дами са със светлосиня, а зелена обличат дамите, които са имали повече от един мъж. Не че това е неприятно в Западния свят. Но там не е добре да си със зелена бурка. Макар че с каквато и бурка да си, не може да ги излъжеш, някак си си проличава, че не си от мястото. Беше доста с напрежение. След нашия злощастен опит из Кандахар пристигнахме в канадската база. Един от сътрудниците пропуши.
Извън това ми беше доста любопитно да видя разликите в базите. Американските бяха огромна забава - боулинг, пъбове. Канадците бяха най-стегнати, британците – остаряла империя, всичко проведено, без непотребен разкош и лигавщини.
До Ливан с кораба на Червения кръст
Бях в Бейрут, когато преди десетина години имаше боен спор с Израел. Пак по този начин - да пробием непременно, с един другар, мой сътрудник оператор италианец, се договорихме с Червения кръст да се качим на първия транспортен съд, който да занесе помощи. Тръгнахме от Кипър, единственото място, откъдето можехме да влезем в Ливан като публицисти. Имаше много напрежение по вода, до момента в който пътувахме през нощта. Когато пристигнахме в Бейрут, ни споделиха, че не можем да продължим с тях. Имах контактите на един човек, който е помагал на други западни публицисти. И толкоз. Беше много ужасно. В последна сметка се смилиха от Червения кръст и ни качиха назад на кораба, само че безусловно незаконно, на наш риск.
Трябваше да отидем в долната част на Ливан, където беше най-кървавата акция съгласно международните медии и израелците са помели всичко. Отидохме в един доста нереален град. Но видяхме, че в действителност това, което беше разрушено, бяха две къщи и един гараж, а не цяло село. Видях какъв брой е елементарно да нагласиш действителността за тези, които имаха интерес да предадат тази история като кървава драма. Как бяха обработени и безусловно професионално се представяха пред камера. Единият локален човек услужливо сподели - искаш ли да донеса едни играчки да хвърлим в близост и да ги покажем.
Там научих урока – до момента в който не го видиш с очите си, всяка история я гледаш и по различен метод. В нашата специалност до последно се питаш кой има интерес по този начин да ми го опише.
Братовчедът на Сакскобургготски
Имаше огромен скандал, когато Симеон Сакскобургготски беше министър председател, арестуваха първия му братовчед Виктор Емануил Савойски в Италия. Излязоха телефонни диалози, които касаеха директно Сакскобургготски и негови доближени министри. (През 2006 година италианската прокуратура разгласи, че Савойският принц и предприемачът Пиерпаоло Черани са дали обещание на Сакскобургготски пари и други облаги, с цел да завоюват търгове в България, свързани с лечебни заведения и телефонни услуги. Черани бил финансирал и акцията на Национална движение „Симеон Втори" за предишните избори. Сакскобургготски е в листата на италианската прокуратура с 24 разследвани за подкупи, фалшификации и употреба на проститутки, бел. ред.)
Италианските медии започнаха да пускат част от записаните диалози на Виктор Емануил. Някъде се загатна България. Тях обаче не ги интересува България. Тогава работех за bTV. Дежурен продуцент беше Дарина Сарелска. Като се има поради, че българските медии са доста стиснати, все няма пари. А тя ми сподели - ти за какво не отидеш до Потенца. Голям риск пое Дарина. Отидохме с оператор с кола, много надалеч е на юг в Италия. Вече всички хотели бяха непокътнати, забутахме се в някакъв мотел. Седнахме да изпием по кафе. И там разпознах на прилежащата маса сътрудник, публицистите си личим някак. Той се оказа от вестник " Стампа ". Разпитах го има ли контакти с прокурорите, какво знае за българската страна. Той сподели – в случай че имате компютър, ще ви дам диск. И ни даде цялото дело, над 2000 страници! Пуснахме основни думи и единствено като видяхме какво излиза за българската част, незабавно се обадих в малкия екран да желая изключително включване. Само ние ги имахме документите, които ги нямаше даже българската страна. Властите трябваше да почакат много месеци поради процедурите. Тогава работех добре с един български дипломат в Италия и индивидът ме помоли, съгласувах го с медията и им пуснахме документите. За държавното управление тогава това беше много огромна бомба.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ